Външният министър пред bTV: България не блокира санкциите срещу Русия, а защитава националния си интерес

Министър Петрова, след 20 пакета санкции, които България безусловно подкрепяше, макар и с определени резерви, най-вече в чистата с Росатом и с Лукойл, дойде ли времето, в което България ще наложи вето и кажете ми, моля, конкретната причина в този момент България да налага вето на част от санкциите спрямо Русия.

 

Вижте, България не налага вето за санкциите в момента. В момента целият пакет е обект на разговор и дискусия сред държавите членки. Именно в този етап, който, както вие казахте, държавите изразяват резерви. А не за първи път България изразява резерви - и друг път е имало такова. В случая резервите обхващат както личности в случая патриарх Кирил, така и съответно по линия на застаналите направления, както казахте, в сферата на енергетиката въобще не става въпрос за това нещо да бъде блокирано в момента, защото то не е стигнало до етап на консенсус от останалите държави-членки. Бихме могли да говорим за блокиране, ако има абсолютно съгласие след всички и ние сме единствени, които сме останали. Всъщност е важно да се отбележа, че ние дори не сме единствени, когато става въпрос и за резервите относно патриарх Кирил. А има и друга страна, която изразява резерви по тази линия. Така че не става въпрос за блокиране, а по-скоро за нормален процес на дискусии средства.

 

Унгария по времето на Орбан обаче, сега Унгария е с ново ръководство, с нови хора, които оглавяват тяхната дипломация и външна политика?

 

Не, нямам това предвид,  нямам предвид Унгария, имам предвид настоящия процес на дискусия на санкциите. Има друга държава членка, която също изразява резерви към патриарха. А мисля, че няма нужда да я съобщаваме, но това е държава членка, която като цяло изразява по някакъв начин резерви към всякакъв вид политически лица и лица, които са от обществения живот в Русия, а което е така още един по-широк всъщност кръг от хора, които те имат резерви. Така че твърденията, че ние сме единствени и сме останали такива, които имат резерви спрямо патриарх Кирил, не вярно.

 

Хубаво е да се знае действително, ако има други държави, защото ние си спомняме аргументите, с които Орбан още през 2022 година тогава датират опитите на Европейския съюз да вкарат патриарх Кирил в този санкционен списък, но като физическо лице и като човек, който споделя и пропагандира войната. Той нарича войната в Украйна свещена война. Означава ли това, че България се съгласява с неговите констатации, защитавайки го?

 

Първо, интересно е да се проследи как така се разви реакцията на българската общественост по този казус. Странно беше за мен, че в ситуация, където България изразява резерви или се опитва да покаже позиция, която е в рамките на нашия интерес и в посока на това да се стигне до примирие и да има ефективно използване на санкции, това предизвика така смут сред нашите политически опоненти. Сякаш дотогава всички бяха свикнали, че нашите позиции се определят някъде другаде, се консултират с някакви посолства, не се определят на базата на становищата на нашите институции и на там, където е нашият интерес. В случая с този пакет и тези резерви става въпрос за една принципна позиция, а именно ние подкрепяме санкции, които имат пряк икономически ефект върху Русия и биха довели до ситуация, в която тя да има такава среда така че те да започнат преговори за виждаме, че е трудно те да бъдат привлечени на масата за преговори и второ, а подкрепяме санкции, които имат много по-голям ефект върху Русия, отколкото останалите държави членки. Именно заради това имаме резерви по линия на санкции, които по-скоро биха навредили на нашата икономика, отколкото на икономиката на Русия.

 

Говорите за санкциите спрямо Лукойл и Магнит Ликеров, един от основните акционери там.

 

Знаете добре, че това не е първият път, в който България изразява резерви политики на санкции, които касаят Лукойл, а освен това има са санкции, резерви към санкции, които биха повлияли а на достъпа до части за софийското метро или а за производство на торове. Тоест това са ключови сфери, които са от нашия собствен интерес и изцяло сме водени от това а да защитим българския интереси в тези разбира.

 

Ще видим ли обаче констатации, ще видим ли анализи на институциите, за които вие споменахте, които ни казват, ако наложим санкции на Лукойл, това ще ни струва толкова, защото ние пък през годините си спомняме как не са плащали данъка печалба в българска икономика и дори признание на Симеон Дяков, който по времето на кабинетите на ГЕРБ тогава е бил финансов министър, казва, че хазната ни е ощетявана и те дължат милиарди на България, които едва ли някога всъщност ще бъдат получени от нас. Сега ще видим ли обратното, ще видим ли какво ще коства това на България, за да се убедим, че действително има смисъл от тези санкции?

 

Всеки един санкционен пакет и съответно мерките, които се предлагат там, биват оценявани от всички компетентни институции в България. Това са както служби, така и съответни министерства, които отговарят там и техните становища биват взети предвид, когато страната изгражда националната си позиция. А в случая съответните компетентни институции са дали своето становище в посока на това, че бил имало негативен ефект върху нашата икономика, върху енергийната стабилност. Този анализ се прави на базата на моментното състояние, тоест не можем да го съпоставяме към предишни периоди, когато ситуацията може да е била различна. Всеки един етап, когато се дискутират санкции, те биват а така а съгласувани с ресорно министерство, което има касателство.

 

Кажете ми, ако бъде изваден от този санкционен списък патриарх Кирил, България ще преосмисли ли и ще наложи ли са санкции са, както останалите държави планират да направят и ще бъдат ли факт 21-я пакет санкции?

 

Тук не мога да се съглася с формулировката на въпроса, защото както пак казвам, процесът на дискусия на пакета по никакъв начин не е стигнал до етап, в който България е единствена страна, която блокира все още все още дискусии на ниво постоянни представители, дори не са стигнали на ниво министри на външните работи, където трябва да бъдат утвърдени в крайна сметка, ако се стигне до ситуации, в която останалите държави членки също вдигнат своите резерви, те не са само по линия на личност, има а и резерви по линия на други предприятия, защото не трябва да се заблуждаваме, че държавите членки следват някакъв друг подход освен българския. Всяка държава членка гледа какъв е техният интерес и на базата на политическата обстановка, социалната обстановка и икономическата взема решение. Все още не сме в ситуация, в която пакетът е готов. Ако нашите резерви бъдат взети предвид и имаме консенсус останали държави членки, пакетът ще мине, както досега се е случвало винаги.

 

Защо България избра този подход да не дава военна помощ от за на българската армия, до да продължи да продава оръжия на Украйна.

 

Логиката е много ясна. За да може една държава да дарява оръжие от армията си, тя трябва да има капацитета. А това се прави на базата на оценка на капацитета на нашата армия. Очевидно Министерството на отбраната е направило такава оценка и е преценило, че вследствие на редицата пакети военна и военнотехническа помощ, където са били предоставени, българската армия в момента няма капацитета да дава допълнително а нещо по такава линия като дарение.

 

Ще се съгласите ли обаче, защото използвате думата дарение, че България към момента нищо даром не е дала на Украйна, е получава компенсации. Външното министерство на Украйна и техният говорител преди дни заявиха, че всъщност Украйна нищо не получава като подарък от европейските държави, а всичко стои на търговска основа. Това коректно ли е?

 

А, частично, защото дори компенсациите, които получаваме в резултат на дадената помощ, всъщност са частични. Те няма напълно изплащане на в пълната сума. Реимбурсацията е частична на базата на това, което е дарено. Така че в някаква степен да. България е получавала реимбурсация за отдадена помощ. Същото се случва по линия на европейския механизъм за опазване на мира, но тази реимбурсация не е 100%това.

 

Ще използвам един цитат и думи на дипломат, на германския посланик в България Ирена План. Вие като първи дипломат на България как отговаряте на нейния въпрос: Ако искаме да подкрепяме жертвата на агресия и искаме да накараме Путин да седне на масите, как ще го направим, ако не подкрепяме жертвата на агресия?

 

Аз не смятам за удачно да коментирам постове в социални мрежи на други държави. Това, което е важно в случая е да разберем какво иска всъщност украинската страна. А украинската страна постави на най-високо ниво, както знаете, премиерът Радев се срещна с президента Зеленски, постави на най-високо ниво нуждата от сътрудничество в сферата на енергетиката. А това, което вълнува Украйна, що се касае за България и помощта от България, е как може да работим заедно в сферата на енергетиката, а не каква помощ може да дадем по линия на нашата армия, имайки предвид ограничените на наши способности. Така че без да се опитваме да търсим някаква корист или скандал в цялото нещо, е добре да се насочим към това какво ни казва Украйна. А отвъд тази среща, която проведе премиерът Радев с Владимир Зеленски, чуваме на много нива от Украйна, че те имат желание Европа да седне на масата на преговори и да изгради единна позиция, с която да се обърне към Русия и да накара Русия да бъде този преговарящ, който да доведе до постигане на траен мир. А така че в случая водещото, което трябва да поставя напред това какво иска Украйна и какво смята Украйна, че на този етап трябва Европейския съюз и държави до членки да дадат, а това е един позиция и преговори за мир.

 

Споменахте срещата на премиера с президента на Украйна. Вие също бяхте част от тази среща. Ще произвежда ли България съвместно с Украйна дронове?

 

Това като възможност беше представено от украинската страна. Предстои да има дискусия на техническо ниво. А изглежда на първи план, че това е добра възможност, в която както компании от частния, така и от държавния сектор да могат да развиват и трансферна технологии и допълнително да развиват своя капацитет, но тук е много скоро да така да дадем еднозначен отговор, защото зависи как се протекат разговорите на експертно ниво, но със сигурност има такова желание от украинска страна.

 

Това пак не влиза ли в противоречие с логиката и с реториката на Румен Радев още от президентството му, че давайки оръжия на Украйна, войната няма да спре.

 

Мисля, че тука има два различни послания. Даването на оръжие няма нищо общо с партньорство в сферата на разработване на технологии. Премиерът винаги е заставал в позицията за това, че българската армия има нужда от модернизация от и от укрепване. А такъв тип партньорства биха дали възможност за развиване на технологии, които в момента са основните технологии, които диктуват а дневния ред на и бойните действия на във войната в Украйна. Така че не мисля, че става въпрос за някакъв вид разнородност или различие от позицията. По-скоро наистина това е възможност да се засили капацитета на българската армия и надявам се на експертно ниво да се покаже, че има такава истинска възможност и полезен развитието.

 

Друга много актуална тема. Взаимоотношенията ни с Република Северна Македония. Има ли нашата държава и в частност външното ни министерство концепция как да спре езика на омразата, но и посегателствата спрямо български граждани и институции на тяхна територия?

 

Министерството на външните работи и българската държава активно осъжда а тези действия, особено в ситуация, в която виждаме, че те се превръщат не в единични случаи, в една тенденция, която се повтаря. В случая изключително трудно е да видим, че на най-високо политическо ниво дори присъства такъв език на омраза или на антитеза България. Отношението ни с Република Северна Македония от положителна гледна точка виждаме, че  нашата позиция е по-близка до европейската. Европейските ни партньори са разпознали българската позиция и те я припознават като европейска. Това е голям успех за България, и видяхме, че в доклада, целият Европейски парламент е в защита на консенсус от 2022 година. Така че нашият подход там е да утвърдим и да продължавам да защитаваме постигнатия компромис, защото в него няма двустранни въпроси, а има именно тези европейски ценности, които не толерират език на омраза, не толерират нарушаване на човешките права и това е лостът, през който ние ще можем да утвърдим нашата позиция. Дали това се случва на място, за съжаление виждаме, че не е така. Но е на европейско ниво има огромен консенсус за това, че толерантността към такъв тип прояви трябва да е изключително ниска.

 

Едно изказване на Ваш колега от Министерски съвет на Иво Христов, който в публикация в социалните мрежи в разговор с Радан Канев казва, че плащаме в момента цената на правителството на Продължава промяната Демократична България с премиер Кирил Петков. Правителството, от което тогава вие бяхте част, което позволи да се даде ход, цитирам на преговорите, историческо предателство го нарича той. Как ще убедите Иво Христов, че това не е историческо предателство, че е плюс за България и взаимоотношенията ни са скъпи?

 

Пак казвам, аз не нямам никакво намерение да коментирам онлайн постове на свои колеги или на други представители на чуждестранни посолства. По-скоро а да се фокусирам върху това, че това е решение на Народното събрание тогава. Взимайте предвид, че тогава решението на Министерския съвет беше взето след санкция на Народното събрание, а което е утвърдено и в последващи решения на Народното събрание от 2025 година, в което се утвърждава този постигнат компромис.

 

Ще се опитате ли да го убедите, че това не е предателство?

 

Обаче това е компромис. Компромисът сам по себе си означава, че ще има хора, които смятат, че е могло да има и още. Ключовата дипломатическа стъпка или дипломатическия триумф беше там, че нашите двустранни, които бяха представени като двустранни въпроси, всъщност бяха разпознати от европейските ни партньори като европейски, именно защото те не са двустранни по същество. Целият опит да се представят като такива беше опит за подкопаване на българската позиция и триумфът през 2022 година, разбира се, че би могло да бъде и още и повече, но ключовото там беше, че успяхме българската позиция да представим през рамката на европейската. А и това е смятам, постижение дали би могло да се разглежда като нещо, което бихме могли да постигнем с по-малък компромис или друго е въпрос по-скоро на едно гадаене за минали събития, но в случая важното е, че това, което е постигнато и като компромис и утвърдено от Народното събрание и от останалите държави членки, трябва да бъде прилаган.

 

Само след седмица американските военно-транспортни самолети трябва да бъдат преместени от летище Васил Левски. Знаете ли къде ще отидат?

 

Това е решение на американската страна. А ясно с решение на Министерски съвет показахме, че това е крайната дата, в която ние бихме могли да дадем възможност те да останат в София. Дали ще бъдат предприети действия по тяхното преместване в и извън страната, предстои да видим.

 

Имаше ли смисъл от обвързването на тази тема, престоят на тези самолети на гражданското ни летище с темата за свалянето на визите? Това даде ли някакъв резултат или беше просто едно говорене?

 

Не бих казал, че едно говорене. Това е поставяне отново на българския интерес на преден план. Мисля, че е крайно време да видим, че да разберем, че сме в ситуация, в която новото правителство показва една външна политика, която не страда от комплекс за малоценност. Това е една външна политика, която може да постави българския интерес на преден план и да го защитава и не вижда нищо проблемно в това.

 

Въпросът е, че не сме покрили критериите. Имаше ли смисъл да го правим преди да сме покрили критериите?

 

Точно днес проведох среща с представители на американски институции. Ние сме в много голяма степен изпълнили своите критерии. В техническата част предстои единствено по този процент на откази. Има възможност това да бъде преодоляно. А в случая смятам, че сме на достатъчно така напреднала фаза в нашите преговори, което да позволява такъв тип въпрос да бъде поставен а на преден план. А всъщност основата на това искане е да покаже, че за България това е важно. Това е и възможно да засили нашите връзки с Съединените щати, тъй като би улеснило значително потока на хора, на бизнес и така нататък.

 

Ако трябва конкретно да ни кажете кога в обозримо бъдеще отпаднат визиите за пътуване в Съединените щати за българите. Можете или да очертавате някакъв реалистичен период.

 

Пак казвам, към края на април тази година ние сме изпълнили всички технически критерии отвъд процента на откази. Така че в момента, в който този процент на откази спадне на 3%, който се очаква да разберем дали това ще се случи през есента на тази година, можем да разберем дали ще бъдем част от тази програма.

 

Вследствие на ваша среща с ваш колега, външния министър на Турция, ще бъде ли предоговорен договорът с Боташ? Какво обсъдихте по време на срещата с него, тъй като той каза, че има заръка от турския президент този казус да бъде разрешен.

 

Основната положителна новина беше там, именно това, че имаме уверение и желание от най-високо политическо ниво в Турция да се постигне напредък в нашите отношения, що се отнася до енергийната ни свързаност и партньорството в тази сфера, а то е многопластово и има различни аспекти. А по отношение на договора се провеждат в момента експертни разговори, водени от Министерствата на енергетиката и съответните дружества на двете страни, а за да се стигне до ситуация която а условията на този договор да бъдат адаптирани към настоящата среда и настоящите реалности, в които ние се намираме.

 

Просто всичко казано България да получава нещо, а не просто да дава едни пари.

 

Не бих редуцирала този договор върху това дали някой дава пари или не получава. България получава достъп до терминали и достъп до възможност да се възползва от тези терминали. Как тя се е възползвала в годините зависи от съответната ситуация, в която сме били тогава.

Мисля, че и Гълъб Донев ще се зарадва да имаме проекти, които печелят, защото хазната така или иначе е в тежка ситуация, имаме нужда да получаваме от нещо, за което така или иначе плащаме и се налага да плащаме за него.

 

Стана ясно за всички, че ние се озобвахме в ситуация, в която представите на нашите политически опоненти за това колко е дефицитът всъщност са много по-различни. Така че фискалната ни ситуация е такава, в която на нас ни се налага да вземем бързи решения, да се адаптираме, а и да намираме не само възможности за съкращаване на разходите, но на увеличаване на приходите. Мога да ви уверя, че цялото правителство работи и в двете направления за това да се случи. По дипломатическа линия за нас това е свързано с много повече работа с партньори, по които можем да засилим търговски връзки, свързаност, всички онези звена, в които може да има приходи за страната ни и да можем да се възползваме от географското си положение. А това, разбира се не е магическа пръчица, която може на следващия ден да се реализира, а но важното в случая, че ние имаме много ясна цел, а именно това да поддържаме стабилна фискална ситуация в страната.

 

Може би ще се съгласите със старата максима, тя е от сферата на маркетинга, но модата и етикета, че човек преди да изрази вербално своите послания, ги изразява с дрехите си. Вие какво послание искахте да изразите на срещата с Фидан и с избора си на облекло. Тема, която широко се коментираше.

 

Все ми се искаше да живеем в страна, в която фокусът е върху това до каква степен и какво всъщност говорим на разговорите, които са провеждани, отколкото кой как е облечен. Смятам, че в България е свободна страна, в която може както жените, така и мъжете да изразяват свободно своя собствен стил. А мога да ви уверя, че в тази среща облеклото ѝ не присъстваше като тема на разговор, а по-скоро възможности, по които двете страни могат да си сътрудничат. А не мисля, че човек може да търси така дълбоки послания. По-скоро това, че като всяка една жена политик мога спокойно да изразявам себе си чрез облеклото си също. А и се радвам, че живея в страна, в която това е възможно. Би ми се искало до голяма степен това да не бъде обект на дискусия дотолкова, колкото това се случи, но осъзнавам, че това е неминуема част от публичния живот, а и от не само жените в политиката, а и жените във всяка друга сфера на обществения живот. Така че го приемам по-скоро като забележка, но не мисля, че нещо, което трябва да спира жените да изразяват себе си чрез облеклото.

 

Никой не иска да им го една жена, депутат от Прогресивна България, ваш колега, мога да я нарека, каза, че това е пропуск протокола. Всъщност беше ли обсъждано и обсъждат ли се тези неща?

 

Предварително има, разбира се, дискусии относно какво е протокол или какво и кое е протокол или кое не. В голямата си степен избора на облекло в страна като България, където жените могат свободно да избират облеклото си, е нещо, което има много повече така възможност за личен избор, отколкото ако българската държава е на посещение в друга страна, където трябва да се съобразява с нейните съответни изисквания. В случая това става въпрос за свободата на избор в България. Разбира се, както стана ясно и тогава, едно е протокол и подборно облекло, друго е избор на снимка и коя точно снимка става публикувана в публичното пространство. Но пак казвам, това са елементи от настоящата ситуация, в която публичният живот бива от една страна представени и след това преекспонирани в социални мрежи и всякакъв друг тип онлайн пространство.

 

Обратното на това към финала на нашия разговор, много хора търсеха, но не откриваха на страницата на външното министерство като официални позиции защо България не осъжда например удара по Киево-Печорската лавра, един много ценен религиозен и не само паметник и обект в Киев. Отделно от това след атаките с ракети България осъди нападението на Русия, но не го видяхме като официална позиция на външното министерство. Защо?

 

Странно е за мен, че когато България подкрепя позиция в рамките на ОН, се търси какво има на сайта на външното министерство, а едва ли има по-голям форум, под който България може категорично да заяви своята позиция.

 

Въпросът е това официалната позиция и на външното ни министерство, и на държавата.

 

След като е позицията, която е защитена в рамките на ОНС, следователно е позицията на външното министерство. А мисля, че търсенето на си някакъв вид скандал в липсата или наличието на нещо в официалния сайт на външно министерство е по-скоро така в рамките на политическия дебат и търсенето на на сензация, но не е няма общо с реалната позиция, която България защитава и тя е ясно застъпена в контекста на този формат, за който казахте на по линия на ООН.

 

И пак за да затворим рамката, заема ли България ролята на Унгария, тъй като Унгария беше първата държава, която налагаше вето на санкциите, които Европа налага от доста години, между другото, преди войната в Украйна Европа налага санкции, но взема ли България ролята на Унгария със сходни аргументи?

 

Не мисля, че може да става въпрос по никакъв начин за заместване на България с Унгария. А това са две различни страни с много различни лидери. А в случая България има много ясно изразена позиция, която някак си не се харесва на нашите политически опоненти. Затова избирателно се избират определени елементи от позицията. Позицията е такава, че ясно заявява, че България няма капацитета да дарява оръжие по двустранна линия. Това не означава, че не може и не дава възможност на българското българския военно-промишлен комплекс да продава оръжия. Също не означава, че България не продължава да подкрепя европейските усилия за подкрепа на Украйна. Също не означава и че България не подкрепя и европейската перспектива на Украйна. България подкрепи отварянето на първи клъстер от присъединяването на Украйна. Тоест България има позиция, в която ясно заявява какъв е националният интерес, какви са националните възможности и способности, но в същото време търси възможност да постигне европейски консенсус там, където е възможно. защото осъзнава, че силна и обединена европейска позиция, която работи в посока на това да се намери траен мир, е най-добрият вариант и най-доброто развитие за нас самите.

 

Интервюто, можете да гледате тук. 

 

..................

Снимка: bTV